МЪГЛЀЯ СЕ, -ѐеш се, мин. св. мъгля̀х се, прич. мин. св. деят. мъгля̀л се, -а се, -о се, мн. мъглѐли се, несв., непрех. Имам неясни очертания като мъгла, виждам се лошо, като в мъгла, през мъгла. Нас ни безпокоеше мъглявото нещо, което никак нямаше прилика на параход .. Очевидно онова, що се мъглееше, не сгряваше и стареца. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 181. Какво слънце грееше над онова Беломорско поле, .., как се мъглееше отдалеч Родопа, когато по Гергьовден стадата се вдигнаха като сиви и черни облаци, та тръгнаха към планините. А. Дончев, ВР, 20. Също „Развигор“ още не може да си набави такава луксозна хартия, щото изображенията в него да греят, а не да се мъглеят както в обикновените вестници. Р, 1925, бр. 200, 1. Като в друма връвеше, нещо му [на Марко] се насреща мъглее и тъмнее. Това била Гина Звезделина. Нар. прик., СбНУ ХLIV, 506.